Стефани Стоилова

Фотограф, поет

Стефани Стоилова е на 22 години. Не се задържа на едно място дълго време заради интереса към непознатото. Обича да пътува, което я кара да преоткрие забравения си фотоапарат преди около година. Затворена на необичайно място, високо на 45-и етаж, открива спокойствието в писането и във внимателното наблюдение на всичко наоколо. Смята думите за красив инструмент на изразяване, за начин, по който всеки да интерпретира различно и според своето въображение.  Снимките, които прави са спонтанни, понякога хаотични и доста често лишени от цвят. Всичко, с което се занимава, е чисто любителско. Може би това е причината и да намира вратички в изкуства от всякакво естество. 

Дълъг път

 

Първите стъпки напред

дават привкус с лека гама. 

Двама ценни буржоа навред

показват, как не се копае яма. 

 

Стъпки плахо правят път, 

а слънцето става все по-ярко. 

Ах, как всичко бих дала,

за да остана там още поне малко. 

 

Ято черни птици

блъскат по стената. 

Буря гледат от дебели жици, 

а Тя остри си косата.

 

Валсът носи красивата си песен,

готви за крайният си час.

Ах, как всичко бих дала,

да прескоча поредният пас. 

 

Но краят на песента е тук, 

тропа ловко на вратата. 

Мислиш ли, че дори напук, 

бих си дала аз главата?

 

Всяко начало има край,

няма бягство от страната. 

Страната на вечният рай,

където няма крайна дата.