Натали Дакова

21г. Писател

Тя живее в някаква своя измислица, която се простира между София и Лондон. Учи за голямото кино, но се припознава в независимите течения. Пише литература, изготвя графици и обожава трагичните случайности.

Блатна идилия 

мир и влажен, тежък въздух 

слой мъгла над слой вода

птиците са ниско долу

душат пясъка за миди 

а крилете им са слепнали с катран

човките се чупят шумно като човешки кости 

брегът е целият затрупан и мирише 

пресушени водорасли

риби без стомаси

тонове вековна градска гнус

медузите ридаят все едно са бити

морската вода не е солена вече  

чернее с дървени дъски от корабокрушенията впити

вълните не се прибират обратно

напластяват се на сушата за дългия си сън

кожата ми лепне в прясна златна кал

потта попива в островната плодородна почва

гади ми се от купищата престояли водни трупове

има чудовища, които не приличат на чудовища

Familiar acts of kindness

 

ручей на река се рее в рая  

белите арфи са покрити със вековен прах

всичките пияни мъртъвци залитат голи чак до края 

а вярващите молят се преди последния си крах 

 

отварят се врати от злато и полита някой 

пълзят по люляците червеи и всяка друга мръсна сган 

отварят се врати и от дървото се разтича гной 

а вярващите още молят се за своя клан 

 

и никой не разбира, че това е краят

никой не разбира, че вратата се затваря

небето ще остане някъде изпод звездите 

и никой няма да узнае на умрелите молбите