Иваша Христова

22г. Поет

За първи път публикувана на 11 в „Литературен вестник“ с кратко стихотворение за един затворник. Завършва средното си образованието в лицей Корней във Версай (Париж, Франция). Нейни стихове са публикувани в „Публик Републик“, „Ах, Мария“ и „Антисоциална поезия“. Самата тя се определя като един неподреден хаос, който не търси баланс, а това, което убягва на другите. Учи как да превежда, чрез Френската филология в СУ, как да плете и как да редактира текстове, понякога се снима.

Децата изобретиха огънят, завинаги

Чрез детските очи,
в короните на липите и черешите,
намираш чуждо присъствие.
Сред плодовете
пращящи,
изкъпани
от слънцето.
Намествайки нагоните си
през разказващите гласове,
се намира балонът от илюзии,
който пукаш с опашката на детските чудовища.
Препасани с хвърчила и ябълки,
горските кралици се обливат с приключения,
връзват въображението,
пускат го да се топи и утаява
из развалините на съзнанието.

Гласувай за любим край
1.
2.
3.

Съвкупление без край

 

Шамар от макове по кожата ти.

Всичките ти снимки една връз друга.

Свързаните ти словосъчетания.

Елементарните съюзни връзки, 

разкъсани от теб.

Преповтарянето на преплетените ни пръсти.

Интимността навътре в окото ти.

Спасението ми.

Безумието ти.

Откритието ми.

Конците, нишки свързани в мен.

Топлината ти в мен.

Поглъщащо животно.

Отваряш уста на покрива.

Съсипал съсирените ми странствания.

Напипал ненаписаните ми думи. 

Зараствам.

За да станем млади е нужно много време.