Георги Славов

22г. Поет

Георги Славов е роден в София. Завършва 32 СУ „Св. Климент Охридски“. Студент в Софийски университет, специалност „Английска филология“. Работи като журналист. Автор на стихосбирките „И това ще мине…“ и „Звездопадение“. Публикуван в Нова социална поезия, в Нова асоциална поезия, в „e-Lit“, в „Литературен свят“, в Стихи.ру и други. Председател на литературен клуб „Отвъд кориците“. Два пъти е публикуван в „Успелите“, има номинации от конкурсите „Лирични гласове“ и „Нова любовна поезия“, лауреат в студентския конкурс „Всичко е любов“. Част е от антологията на „Нова асоциална поезия“. През 2020 г. печели конкурса за поетичен превод „проф. Владимир Филипов“. 

Превеждан е на английски, руски, сръбски, босненски, испански, португалски и френски. Свири на китара, на бас, на барабани и пее. Превежда от английски и френски.

утехата да бъдеш сам

и ужасът да бъдеш девствен 

―Лилиев

 

Рана от стрела е любовта,

рана от изстреляни снаряди.

Новата ми ахилесова пета

е чувството да бъдем млади.

 

Надеждата е обелено коляно –

радост е и празник за кръвта.

Съществува нищото и само

то може да пребори любовта.

 

Защото тя е тежко бедствие

и жертви сме без никаква вина.

Няма за сърцето ми заместване,

защото е създадено от суета.

 

Всичко просто било е и още е просто –

да си човек означава да си (на) остров.

Демокрация на тъгата

 

И сякаш не е била досега случката,

която навести ме в този момент.

Аз съществувам и наистина скучно

от мене се ражда последният ден.

Не съм го заслужил, не съм го създал.

(той ми беше дарен отнякъде сякаш).

Аз съществувам – единствен олтар.

Аз съм ковчегът и похлупакът.

Колко жени тука са плакали,

където аз чувствах средата животна

и на кого от мъртвите са помахали,

щом завинаги били са самотни?

Съчувствам на неслучилите се неща

и усещам случващите се провали.

Прилича на мигла сякаш вечерта,

чието падение бяхме начертали.

От останките навън на тъмното

рисувам с мълчание крепост.

Изкуството остана си несбъднато –

да си умрял поне веднъж през вековете.



Миглата: 

 

това е краят на нещата –

пясък в дланите на суетата.

(359) 88 787 9652

На разположение от 10:00 – 18:00 
Понеделник – Петък